ОБИСТРЯ

Речник на българския език

1. обѝстря некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

обѝстриш, мин. св. обѝстрих, мин. прич. обѝстрил, св.вж. обистрям.

Грешни изписвания (3)

  • обистръ
  • убистръ
  • убистря

2. обистря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обистря е производна форма на обистрям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. обистря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обистря е производна форма на обистрям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. обистря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обистря е производна форма на обистрям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).