ОБИРНИЧЕСТВО

Речник на българския език

обирничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обир-ни-чес-т-во
членувано обир-ни-чес-т-во-то
мн.ч. обир-ни-чес-т-ва
членувано обир-ни-чес-т-ва-та