ОБИРАЧКА

Речник на българския език

обира̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. обира̀чки, ж. Жена обирач.

Грешни изписвания (7)

  • оберачка
  • оберачкъ
  • обирачкъ
  • уберачка
  • уберачкъ
  • убирачка
  • убирачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оби-рач-ка
членувано оби-рач-ка-та
мн.ч. оби-рач-ки
членувано оби-рач-ки-те
звателна форма