ОБЕТ

Речник на българския език

обѐт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. обѐти, (два) обѐта, м. Тържествено обещание, клетва. Обет за вярност.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • убет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обет
непълен член обе-та
пълен член обе-тът
мн.ч. обе-ти
членувано обе-ти-те
бройна форма обе-та
звателна форма —

Връзки