ОБЕСИЛО

Речник на българския език

1. обесило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обесило е производна форма на обеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обесило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обесило е производна форма на обеся (мин. деят. св. прич. ср. р.).