ОБЕЗУМЯЛ

Речник на българския език

1. обезумял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезумял е производна форма на обезумея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезумял — мин. деят. св. прич. м. р.

обезумял е производна форма на обезумея (мин. деят. св. прич. м. р.).