ОБЕЗУМЯВАНЕ

Речник на българския език

обезумяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обезумъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обе-зу-мя-ва-не
членувано обе-зу-мя-ва-не-то
мн.ч. обе-зу-мя-ва-ния
членувано обе-зу-мя-ва-ни-я-та