ОБЕЗУМЕЯ

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обе-зу-мея	обе-зу-ме-ем
2 лице	обе-зу-ме-еш	обе-зу-ме-е-те
3 лице	обе-зу-мее	обе-зу-ме-ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обе-зу-мях	обе-зу-мях-ме
2 лице	обе-зу-мя	обе-зу-мях-те
3 лице	обе-зу-мя	обе-зу-мя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обе-зу-ме-ех	обе-зу-ме-ех-ме
2 лице	обе-зу-ме-е-ше	обе-зу-ме-ех-те
3 лице	обе-зу-ме-е-ше	обе-зу-ме-е-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезумял съм	обезумяла съм	обезумяло съм	обезумели сме
2 лице	обезумял си	обезумяла си	обезумяло си	обезумели сте
3 лице	обезумял е	обезумяла е	обезумяло е	обезумели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обезумял	бях обезумяла	бях обезумяло	бяхме обезумели
2 лице	беше обезумял	беше обезумяла	беше обезумяло	бяхте обезумели
3 лице	беше обезумял	беше обезумяла	беше обезумяло	бяха обезумели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обезумея	ще обезумеем
2 лице	ще обезумееш	ще обезумеете
3 лице	ще обезумее	ще обезумеят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обезумял	ще съм обезумяла	ще съм обезумяло	ще сме обезумели
2 лице	ще си обезумял	ще си обезумяла	ще си обезумяло	ще сте обезумели
3 лице	ще е обезумял	ще е обезумяла	ще е обезумяло	ще са обезумели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обезумея	щяхме да обезумеем
2 лице	щеше да обезумееш	щяхте да обезумеете
3 лице	щеше да обезумее	щяха да обезумеят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обезумял	щях да съм обезумяла	щях да съм обезумяло	щяхме да сме обезумели
2 лице	щеше да си обезумял	щеше да си обезумяла	щеше да си обезумяло	щяхте да сте обезумели
3 лице	щеше да е обезумял	щеше да е обезумяла	щеше да е обезумяло	щяха да са обезумели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезумеел съм	обезумеела съм	обезумеело съм	обезумеели сме
2 лице	обезумеел си	обезумеела си	обезумеело си	обезумеели сте
3 лице	обе-зу-ме-ел обезумеел е	обе-зу-ме-е-ла обезумеела е	обе-зу-ме-е-ло обезумеело е	обе-зу-ме-е-ли обезумеели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезумял съм	обезумяла съм	обезумяло съм	обезумели сме
2 лице	обезумял си	обезумяла си	обезумяло си	обезумели сте
3 лице	обе-зу-мял обезумял е	обе-зу-мя-ла обезумяла е	обе-зу-мя-ло обезумяло е	обе-зу-ме-ли обезумели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обезумял	била съм обезумяла	било съм обезумяло	били сме обезумели
2 лице	бил си обезумял	била си обезумяла	било си обезумяло	били сте обезумели
3 лице	бил обезумял бил е обезумял	била обезумяла била е обезумяла	било обезумяло било е обезумяло	били обезумели били са обезумели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обезумея	щяла съм да обезумея	щяло съм да обезумея	щели сме да обезумеем
2 лице	щял си да обезумееш	щяла си да обезумееш	щяло си да обезумееш	щели сте да обезумеете
3 лице	щял да обезумее щял е да обезумее	щяла да обезумее щяла е да обезумее	щяло да обезумее щяло е да обезумее	щели да обезумеят щели са да обезумеят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обезумял	щяла съм да съм обезумяла	щяло съм да съм обезумяло	щели сме да сме обезумели
2 лице	щял си да си обезумял	щяла си да си обезумяла	щяло си да си обезумяло	щели сте да сте обезумели
3 лице	щял да е обезумял щял е да е обезумял	щяла да е обезумяла щяла е да е обезумяла	щяло да е обезумяло щяло е да е обезумяло	щели да са обезумели щели са да са обезумели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обезумял	бих обезумяла	бих обезумяло	бихме обезумели
2 лице	би обезумял	би обезумяла	би обезумяло	бихте обезумели
3 лице	би обезумял	би обезумяла	би обезумяло	биха обезумели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обе-зу-мей	обе-зу-мей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обе-зу-мял
		непълен член	обе-зу-ме-лия
		пълен член	обе-зу-ме-ли-ят
	женски род		обе-зу-мя-ла
		членувано	обе-зу-мя-ла-та
	среден род		обе-зу-мя-ло
		членувано	обе-зу-мя-ло-то
множествено число			обе-зу-ме-ли
		членувано	обе-зу-ме-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	обе-зу-ме-ел
	женски род	обе-зу-ме-е-ла
	среден род	обе-зу-ме-е-ло
множествено число		обе-зу-ме-е-ли