ОБЕЗСМЪРТЯВАНЕ

Речник на българския език

обезсмъртяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • обезсмъртъване
  • обесмъртъване
  • обесмъртяване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-смър-тя-ва-не
членувано обез-смър-тя-ва-не-то
мн.ч. обез-смър-тя-ва-ния
членувано обез-смър-тя-ва-ни-я-та