ОБЕЗСЛАВЯ

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-сла-вя	обез-сла-вим
2 лице	обез-сла-виш	обез-сла-ви-те
3 лице	обез-сла-ви	обез-сла-вят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-сла-вих	обез-сла-вих-ме
2 лице	обез-сла-ви	обез-сла-вих-те
3 лице	обез-сла-ви	обез-сла-ви-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-сла-вех	обез-сла-вех-ме
2 лице	обез-сла-ве-ше	обез-сла-вех-те
3 лице	обез-сла-ве-ше	обез-сла-ве-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезславил съм	обезславила съм	обезславило съм	обезславили сме
2 лице	обезславил си	обезславила си	обезславило си	обезславили сте
3 лице	обезславил е	обезславила е	обезславило е	обезславили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обезславил	бях обезславила	бях обезславило	бяхме обезславили
2 лице	беше обезславил	беше обезславила	беше обезславило	бяхте обезславили
3 лице	беше обезславил	беше обезславила	беше обезславило	бяха обезславили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обезславя	ще обезславим
2 лице	ще обезславиш	ще обезславите
3 лице	ще обезслави	ще обезславят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обезславил	ще съм обезславила	ще съм обезславило	ще сме обезславили
2 лице	ще си обезславил	ще си обезславила	ще си обезславило	ще сте обезславили
3 лице	ще е обезславил	ще е обезславила	ще е обезславило	ще са обезславили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обезславя	щяхме да обезславим
2 лице	щеше да обезславиш	щяхте да обезславите
3 лице	щеше да обезслави	щяха да обезславят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обезславил	щях да съм обезславила	щях да съм обезславило	щяхме да сме обезславили
2 лице	щеше да си обезславил	щеше да си обезславила	щеше да си обезславило	щяхте да сте обезславили
3 лице	щеше да е обезславил	щеше да е обезславила	щеше да е обезславило	щяха да са обезславили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезславел съм	обезславела съм	обезславело съм	обезславели сме
2 лице	обезславел си	обезславела си	обезславело си	обезславели сте
3 лице	обез-сла-вел обезславел е	обез-сла-ве-ла обезславела е	обез-сла-ве-ло обезславело е	обез-сла-ве-ли обезславели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезславил съм	обезславила съм	обезславило съм	обезславили сме
2 лице	обезславил си	обезславила си	обезславило си	обезславили сте
3 лице	обез-сла-вил обезславил е	обез-сла-ви-ла обезславила е	обез-сла-ви-ло обезславило е	обез-сла-ви-ли обезславили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обезславил	била съм обезславила	било съм обезславило	били сме обезславили
2 лице	бил си обезславил	била си обезславила	било си обезславило	били сте обезславили
3 лице	бил обезславил бил е обезславил	била обезславила била е обезславила	било обезславило било е обезславило	били обезславили били са обезславили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обезславя	щяла съм да обезславя	щяло съм да обезславя	щели сме да обезславим
2 лице	щял си да обезславиш	щяла си да обезславиш	щяло си да обезславиш	щели сте да обезславите
3 лице	щял да обезслави щял е да обезслави	щяла да обезслави щяла е да обезслави	щяло да обезслави щяло е да обезслави	щели да обезславят щели са да обезславят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обезславил	щяла съм да съм обезславила	щяло съм да съм обезславило	щели сме да сме обезславили
2 лице	щял си да си обезславил	щяла си да си обезславила	щяло си да си обезславило	щели сте да сте обезславили
3 лице	щял да е обезславил щял е да е обезславил	щяла да е обезславила щяла е да е обезславила	щяло да е обезславило щяло е да е обезславило	щели да са обезславили щели са да са обезславили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обезславил	бих обезславила	бих обезславило	бихме обезславили
2 лице	би обезславил	би обезславила	би обезславило	бихте обезславили
3 лице	би обезславил	би обезславила	би обезславило	биха обезславили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обез-сла-ви	обез-сла-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		обез-сла-вен
		непълен член	обез-сла-ве-ния
		пълен член	обез-сла-ве-ни-ят
	женски род		обез-сла-ве-на
		членувано	обез-сла-ве-на-та
	среден род		обез-сла-ве-но
		членувано	обез-сла-ве-но-то
множествено число			обез-сла-ве-ни
		членувано	обез-сла-ве-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-сла-вил
		непълен член	обез-сла-ви-лия
		пълен член	обез-сла-ви-ли-ят
	женски род		обез-сла-ви-ла
		членувано	обез-сла-ви-ла-та
	среден род		обез-сла-ви-ло
		членувано	обез-сла-ви-ло-то
множествено число			обез-сла-ви-ли
		членувано	обез-сла-ви-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	обез-сла-вел
	женски род	обез-сла-ве-ла
	среден род	обез-сла-ве-ло
множествено число		обез-сла-ве-ли