ОБЕЗПРАШАВАМ

Речник на българския език

обезпраша̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обезпрашавъм
  • обезпръшавам
  • обезпръшавъм
  • обизпрашавам
  • обизпрашавъм
  • обизпръшавам
  • обизпръшавъм
  • убезпрашавам
  • убезпрашавъм
  • убезпръшавам
  • убезпръшавъм
  • убизпрашавам
  • убизпрашавъм
  • убизпръшавам
  • убизпръшавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-п-ра-ша-вам обез-п-ра-ша-ва-ме
2 лице обез-п-ра-ша-ваш обез-п-ра-ша-ва-те
3 лице обез-п-ра-ша-ва обез-п-ра-ша-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-п-ра-ша-вах обез-п-ра-ша-вах-ме
2 лице обез-п-ра-ша-ва обез-п-ра-ша-вах-те
3 лице обез-п-ра-ша-ва обез-п-ра-ша-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-п-ра-ша-вах обез-п-ра-ша-вах-ме
2 лице обез-п-ра-ша-ва-ше обез-п-ра-ша-вах-те
3 лице обез-п-ра-ша-ва-ше обез-п-ра-ша-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпрашавал съм обезпрашавала съм обезпрашавало съм обезпрашавали сме
2 лице обезпрашавал си обезпрашавала си обезпрашавало си обезпрашавали сте
3 лице обезпрашавал е обезпрашавала е обезпрашавало е обезпрашавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезпрашавал бях обезпрашавала бях обезпрашавало бяхме обезпрашавали
2 лице беше обезпрашавал беше обезпрашавала беше обезпрашавало бяхте обезпрашавали
3 лице беше обезпрашавал беше обезпрашавала беше обезпрашавало бяха обезпрашавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезпрашавам ще обезпрашаваме
2 лице ще обезпрашаваш ще обезпрашавате
3 лице ще обезпрашава ще обезпрашават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезпрашавал ще съм обезпрашавала ще съм обезпрашавало ще сме обезпрашавали
2 лице ще си обезпрашавал ще си обезпрашавала ще си обезпрашавало ще сте обезпрашавали
3 лице ще е обезпрашавал ще е обезпрашавала ще е обезпрашавало ще са обезпрашавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезпрашавам щяхме да обезпрашаваме
2 лице щеше да обезпрашаваш щяхте да обезпрашавате
3 лице щеше да обезпрашава щяха да обезпрашават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезпрашавал щях да съм обезпрашавала щях да съм обезпрашавало щяхме да сме обезпрашавали
2 лице щеше да си обезпрашавал щеше да си обезпрашавала щеше да си обезпрашавало щяхте да сте обезпрашавали
3 лице щеше да е обезпрашавал щеше да е обезпрашавала щеше да е обезпрашавало щяха да са обезпрашавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпрашавал съм обезпрашавала съм обезпрашавало съм обезпрашавали сме
2 лице обезпрашавал си обезпрашавала си обезпрашавало си обезпрашавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпрашавал съм обезпрашавала съм обезпрашавало съм обезпрашавали сме
2 лице обезпрашавал си обезпрашавала си обезпрашавало си обезпрашавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезпрашавал била съм обезпрашавала било съм обезпрашавало били сме обезпрашавали
2 лице бил си обезпрашавал била си обезпрашавала било си обезпрашавало били сте обезпрашавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезпрашавам щяла съм да обезпрашавам щяло съм да обезпрашавам щели сме да обезпрашаваме
2 лице щял си да обезпрашаваш щяла си да обезпрашаваш щяло си да обезпрашаваш щели сте да обезпрашавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезпрашавал щяла съм да съм обезпрашавала щяло съм да съм обезпрашавало щели сме да сме обезпрашавали
2 лице щял си да си обезпрашавал щяла си да си обезпрашавала щяло си да си обезпрашавало щели сте да сте обезпрашавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезпрашавал бих обезпрашавала бих обезпрашавало бихме обезпрашавали
2 лице би обезпрашавал би обезпрашавала би обезпрашавало бихте обезпрашавали
3 лице би обезпрашавал би обезпрашавала би обезпрашавало биха обезпрашавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-п-ра-ша-вай обез-п-ра-ша-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-п-ра-ша-ван
непълен член обез-п-ра-ша-ва-ния
пълен член обез-п-ра-ша-ва-ни-ят
женски род обез-п-ра-ша-ва-на
членувано обез-п-ра-ша-ва-на-та
среден род обез-п-ра-ша-ва-но
членувано обез-п-ра-ша-ва-но-то
множествено число обез-п-ра-ша-ва-ни
членувано обез-п-ра-ша-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-п-ра-ша-вал
непълен член обез-п-ра-ша-ва-лия
пълен член обез-п-ра-ша-ва-ли-ят
женски род обез-п-ра-ша-ва-ла
членувано обез-п-ра-ша-ва-ла-та
среден род обез-п-ра-ша-ва-ло
членувано обез-п-ра-ша-ва-ло-то
множествено число обез-п-ра-ша-ва-ли
членувано обез-п-ра-ша-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-п-ра-ша-вал
женски род обез-п-ра-ша-ва-ла
среден род обез-п-ра-ша-ва-ло
множествено число обез-п-ра-ша-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-п-ра-ша-ващ
непълен член обез-п-ра-ша-ва-щия
пълен член обез-п-ра-ша-ва-щи-ят
женски род обез-п-ра-ша-ва-ща
членувано обез-п-ра-ша-ва-ща-та
среден род обез-п-ра-ша-ва-що
членувано обез-п-ра-ша-ва-що-то
множествено число обез-п-ра-ша-ва-щи
членувано обез-п-ра-ша-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-п-ра-ша-вай-ки