ОБЕЗПРАВЯ

Речник на българския език

обезправя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обезправъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-п-ра-вя обез-п-ра-вим
2 лице обез-п-ра-виш обез-п-ра-ви-те
3 лице обез-п-ра-ви обез-п-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-п-ра-вих обез-п-ра-вих-ме
2 лице обез-п-ра-ви обез-п-ра-вих-те
3 лице обез-п-ра-ви обез-п-ра-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-п-ра-вех обез-п-ра-вех-ме
2 лице обез-п-ра-ве-ше обез-п-ра-вех-те
3 лице обез-п-ра-ве-ше обез-п-ра-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезправил съм обезправила съм обезправило съм обезправили сме
2 лице обезправил си обезправила си обезправило си обезправили сте
3 лице обезправил е обезправила е обезправило е обезправили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезправил бях обезправила бях обезправило бяхме обезправили
2 лице беше обезправил беше обезправила беше обезправило бяхте обезправили
3 лице беше обезправил беше обезправила беше обезправило бяха обезправили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезправя ще обезправим
2 лице ще обезправиш ще обезправите
3 лице ще обезправи ще обезправят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезправил ще съм обезправила ще съм обезправило ще сме обезправили
2 лице ще си обезправил ще си обезправила ще си обезправило ще сте обезправили
3 лице ще е обезправил ще е обезправила ще е обезправило ще са обезправили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезправя щяхме да обезправим
2 лице щеше да обезправиш щяхте да обезправите
3 лице щеше да обезправи щяха да обезправят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезправил щях да съм обезправила щях да съм обезправило щяхме да сме обезправили
2 лице щеше да си обезправил щеше да си обезправила щеше да си обезправило щяхте да сте обезправили
3 лице щеше да е обезправил щеше да е обезправила щеше да е обезправило щяха да са обезправили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезправел съм обезправела съм обезправело съм обезправели сме
2 лице обезправел си обезправела си обезправело си обезправели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезправил съм обезправила съм обезправило съм обезправили сме
2 лице обезправил си обезправила си обезправило си обезправили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезправил била съм обезправила било съм обезправило били сме обезправили
2 лице бил си обезправил била си обезправила било си обезправило били сте обезправили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезправя щяла съм да обезправя щяло съм да обезправя щели сме да обезправим
2 лице щял си да обезправиш щяла си да обезправиш щяло си да обезправиш щели сте да обезправите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезправил щяла съм да съм обезправила щяло съм да съм обезправило щели сме да сме обезправили
2 лице щял си да си обезправил щяла си да си обезправила щяло си да си обезправило щели сте да сте обезправили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезправил бих обезправила бих обезправило бихме обезправили
2 лице би обезправил би обезправила би обезправило бихте обезправили
3 лице би обезправил би обезправила би обезправило биха обезправили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-п-ра-ви обез-п-ра-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-п-ра-вен
непълен член обез-п-ра-ве-ния
пълен член обез-п-ра-ве-ни-ят
женски род обез-п-ра-ве-на
членувано обез-п-ра-ве-на-та
среден род обез-п-ра-ве-но
членувано обез-п-ра-ве-но-то
множествено число обез-п-ра-ве-ни
членувано обез-п-ра-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-п-ра-вил
непълен член обез-п-ра-ви-лия
пълен член обез-п-ра-ви-ли-ят
женски род обез-п-ра-ви-ла
членувано обез-п-ра-ви-ла-та
среден род обез-п-ра-ви-ло
членувано обез-п-ра-ви-ло-то
множествено число обез-п-ра-ви-ли
членувано обез-п-ра-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-п-ра-вел
женски род обез-п-ра-ве-ла
среден род обез-п-ра-ве-ло
множествено число обез-п-ра-ве-ли