ОБЕЗПАРАЗИТЯВАМ

Речник на българския език

обезпаразитявам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обезпаразитъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-па-ра-зи-тя-вам обез-па-ра-зи-тя-ва-ме
2 лице обез-па-ра-зи-тя-ваш обез-па-ра-зи-тя-ва-те
3 лице обез-па-ра-зи-тя-ва обез-па-ра-зи-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-па-ра-зи-тя-вах обез-па-ра-зи-тя-вах-ме
2 лице обез-па-ра-зи-тя-ва обез-па-ра-зи-тя-вах-те
3 лице обез-па-ра-зи-тя-ва обез-па-ра-зи-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-па-ра-зи-тя-вах обез-па-ра-зи-тя-вах-ме
2 лице обез-па-ра-зи-тя-ва-ше обез-па-ра-зи-тя-вах-те
3 лице обез-па-ра-зи-тя-ва-ше обез-па-ра-зи-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпаразитявал съм обезпаразитявала съм обезпаразитявало съм обезпаразитявали сме
2 лице обезпаразитявал си обезпаразитявала си обезпаразитявало си обезпаразитявали сте
3 лице обезпаразитявал е обезпаразитявала е обезпаразитявало е обезпаразитявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезпаразитявал бях обезпаразитявала бях обезпаразитявало бяхме обезпаразитявали
2 лице беше обезпаразитявал беше обезпаразитявала беше обезпаразитявало бяхте обезпаразитявали
3 лице беше обезпаразитявал беше обезпаразитявала беше обезпаразитявало бяха обезпаразитявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезпаразитявам ще обезпаразитяваме
2 лице ще обезпаразитяваш ще обезпаразитявате
3 лице ще обезпаразитява ще обезпаразитяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезпаразитявал ще съм обезпаразитявала ще съм обезпаразитявало ще сме обезпаразитявали
2 лице ще си обезпаразитявал ще си обезпаразитявала ще си обезпаразитявало ще сте обезпаразитявали
3 лице ще е обезпаразитявал ще е обезпаразитявала ще е обезпаразитявало ще са обезпаразитявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезпаразитявам щяхме да обезпаразитяваме
2 лице щеше да обезпаразитяваш щяхте да обезпаразитявате
3 лице щеше да обезпаразитява щяха да обезпаразитяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезпаразитявал щях да съм обезпаразитявала щях да съм обезпаразитявало щяхме да сме обезпаразитявали
2 лице щеше да си обезпаразитявал щеше да си обезпаразитявала щеше да си обезпаразитявало щяхте да сте обезпаразитявали
3 лице щеше да е обезпаразитявал щеше да е обезпаразитявала щеше да е обезпаразитявало щяха да са обезпаразитявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпаразитявал съм обезпаразитявала съм обезпаразитявало съм обезпаразитявали сме
2 лице обезпаразитявал си обезпаразитявала си обезпаразитявало си обезпаразитявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезпаразитявал съм обезпаразитявала съм обезпаразитявало съм обезпаразитявали сме
2 лице обезпаразитявал си обезпаразитявала си обезпаразитявало си обезпаразитявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезпаразитявал била съм обезпаразитявала било съм обезпаразитявало били сме обезпаразитявали
2 лице бил си обезпаразитявал била си обезпаразитявала било си обезпаразитявало били сте обезпаразитявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезпаразитявам щяла съм да обезпаразитявам щяло съм да обезпаразитявам щели сме да обезпаразитяваме
2 лице щял си да обезпаразитяваш щяла си да обезпаразитяваш щяло си да обезпаразитяваш щели сте да обезпаразитявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезпаразитявал щяла съм да съм обезпаразитявала щяло съм да съм обезпаразитявало щели сме да сме обезпаразитявали
2 лице щял си да си обезпаразитявал щяла си да си обезпаразитявала щяло си да си обезпаразитявало щели сте да сте обезпаразитявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезпаразитявал бих обезпаразитявала бих обезпаразитявало бихме обезпаразитявали
2 лице би обезпаразитявал би обезпаразитявала би обезпаразитявало бихте обезпаразитявали
3 лице би обезпаразитявал би обезпаразитявала би обезпаразитявало биха обезпаразитявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-па-ра-зи-тя-вай обез-па-ра-зи-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-па-ра-зи-тя-ван
непълен член обез-па-ра-зи-тя-ва-ния
пълен член обез-па-ра-зи-тя-ва-ни-ят
женски род обез-па-ра-зи-тя-ва-на
членувано обез-па-ра-зи-тя-ва-на-та
среден род обез-па-ра-зи-тя-ва-но
членувано обез-па-ра-зи-тя-ва-но-то
множествено число обез-па-ра-зи-тя-ва-ни
членувано обез-па-ра-зи-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-па-ра-зи-тя-вал
непълен член обез-па-ра-зи-тя-ва-лия
пълен член обез-па-ра-зи-тя-ва-ли-ят
женски род обез-па-ра-зи-тя-ва-ла
членувано обез-па-ра-зи-тя-ва-ла-та
среден род обез-па-ра-зи-тя-ва-ло
членувано обез-па-ра-зи-тя-ва-ло-то
множествено число обез-па-ра-зи-тя-ва-ли
членувано обез-па-ра-зи-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-па-ра-зи-тя-вал
женски род обез-па-ра-зи-тя-ва-ла
среден род обез-па-ра-зи-тя-ва-ло
множествено число обез-па-ра-зи-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-па-ра-зи-тя-ващ
непълен член обез-па-ра-зи-тя-ва-щия
пълен член обез-па-ра-зи-тя-ва-щи-ят
женски род обез-па-ра-зи-тя-ва-ща
членувано обез-па-ра-зи-тя-ва-ща-та
среден род обез-па-ра-зи-тя-ва-що
членувано обез-па-ра-зи-тя-ва-що-то
множествено число обез-па-ра-зи-тя-ва-щи
членувано обез-па-ра-зи-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-па-ра-зи-тя-вай-ки