ОБЕЗМИТЯ

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-ми-тя	обез-ми-тим
2 лице	обез-ми-тиш	обез-ми-ти-те
3 лице	обез-ми-ти	обез-ми-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-ми-тих	обез-ми-тих-ме
2 лице	обез-ми-ти	обез-ми-тих-те
3 лице	обез-ми-ти	обез-ми-ти-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-ми-тях	обез-ми-тях-ме
2 лице	обез-ми-те-ше	обез-ми-тях-те
3 лице	обез-ми-те-ше	обез-ми-тя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезмитил съм	обезмитила съм	обезмитило съм	обезмитили сме
2 лице	обезмитил си	обезмитила си	обезмитило си	обезмитили сте
3 лице	обезмитил е	обезмитила е	обезмитило е	обезмитили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обезмитил	бях обезмитила	бях обезмитило	бяхме обезмитили
2 лице	беше обезмитил	беше обезмитила	беше обезмитило	бяхте обезмитили
3 лице	беше обезмитил	беше обезмитила	беше обезмитило	бяха обезмитили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обезмитя	ще обезмитим
2 лице	ще обезмитиш	ще обезмитите
3 лице	ще обезмити	ще обезмитят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обезмитил	ще съм обезмитила	ще съм обезмитило	ще сме обезмитили
2 лице	ще си обезмитил	ще си обезмитила	ще си обезмитило	ще сте обезмитили
3 лице	ще е обезмитил	ще е обезмитила	ще е обезмитило	ще са обезмитили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обезмитя	щяхме да обезмитим
2 лице	щеше да обезмитиш	щяхте да обезмитите
3 лице	щеше да обезмити	щяха да обезмитят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обезмитил	щях да съм обезмитила	щях да съм обезмитило	щяхме да сме обезмитили
2 лице	щеше да си обезмитил	щеше да си обезмитила	щеше да си обезмитило	щяхте да сте обезмитили
3 лице	щеше да е обезмитил	щеше да е обезмитила	щеше да е обезмитило	щяха да са обезмитили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезмитял съм	обезмитяла съм	обезмитяло съм	обезмители сме
2 лице	обезмитял си	обезмитяла си	обезмитяло си	обезмители сте
3 лице	обез-ми-тял обезмитял е	обез-ми-тя-ла обезмитяла е	обез-ми-тя-ло обезмитяло е	обез-ми-те-ли обезмители са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезмитил съм	обезмитила съм	обезмитило съм	обезмитили сме
2 лице	обезмитил си	обезмитила си	обезмитило си	обезмитили сте
3 лице	обез-ми-тил обезмитил е	обез-ми-ти-ла обезмитила е	обез-ми-ти-ло обезмитило е	обез-ми-ти-ли обезмитили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обезмитил	била съм обезмитила	било съм обезмитило	били сме обезмитили
2 лице	бил си обезмитил	била си обезмитила	било си обезмитило	били сте обезмитили
3 лице	бил обезмитил бил е обезмитил	била обезмитила била е обезмитила	било обезмитило било е обезмитило	били обезмитили били са обезмитили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обезмитя	щяла съм да обезмитя	щяло съм да обезмитя	щели сме да обезмитим
2 лице	щял си да обезмитиш	щяла си да обезмитиш	щяло си да обезмитиш	щели сте да обезмитите
3 лице	щял да обезмити щял е да обезмити	щяла да обезмити щяла е да обезмити	щяло да обезмити щяло е да обезмити	щели да обезмитят щели са да обезмитят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обезмитил	щяла съм да съм обезмитила	щяло съм да съм обезмитило	щели сме да сме обезмитили
2 лице	щял си да си обезмитил	щяла си да си обезмитила	щяло си да си обезмитило	щели сте да сте обезмитили
3 лице	щял да е обезмитил щял е да е обезмитил	щяла да е обезмитила щяла е да е обезмитила	щяло да е обезмитило щяло е да е обезмитило	щели да са обезмитили щели са да са обезмитили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обезмитил	бих обезмитила	бих обезмитило	бихме обезмитили
2 лице	би обезмитил	би обезмитила	би обезмитило	бихте обезмитили
3 лице	би обезмитил	би обезмитила	би обезмитило	биха обезмитили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обез-ми-ти	обез-ми-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		обез-ми-тен
		непълен член	обез-ми-те-ния
		пълен член	обез-ми-те-ни-ят
	женски род		обез-ми-те-на
		членувано	обез-ми-те-на-та
	среден род		обез-ми-те-но
		членувано	обез-ми-те-но-то
множествено число			обез-ми-те-ни
		членувано	обез-ми-те-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-ми-тил
		непълен член	обез-ми-ти-лия
		пълен член	обез-ми-ти-ли-ят
	женски род		обез-ми-ти-ла
		членувано	обез-ми-ти-ла-та
	среден род		обез-ми-ти-ло
		членувано	обез-ми-ти-ло-то
множествено число			обез-ми-ти-ли
		членувано	обез-ми-ти-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	обез-ми-тял
	женски род	обез-ми-тя-ла
	среден род	обез-ми-тя-ло
множествено число		обез-ми-те-ли