обезглавя̀ване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
Грешни изписвания (15)
- обезглавявъне
- обезглъвяване
- обезглъвявъне
- обизглавяване
- обизглавявъне
- обизглъвяване
- обизглъвявъне
- убезглавяване
- убезглавявъне
- убезглъвяване
- убезглъвявъне
- убизглавяване
- убизглавявъне
- убизглъвяване
- убизглъвявъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | обез-г-ла-вя-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | обез-г-ла-вя-ва-не-то | |
| мн.ч. | обез-г-ла-вя-ва-ния | |
| членувано | обез-г-ла-вя-ва-ни-я-та |