ОБЕЗВЕРЯВАНЕ

Речник на българския език

обезверяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обезверъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-ве-ря-ва-не
членувано обез-ве-ря-ва-не-то
мн.ч. обез-ве-ря-ва-ния
членувано обез-ве-ря-ва-ни-я-та