ОБДАРЯ

Речник на българския език

обдаря̀ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

обдарѝш, мин. св. обдарѝх, мин. прич. обдарѝл, св.вж. обдарявам.

Грешни изписвания (8)

  • обдарйа
  • обдарйъ
  • обдърйа
  • обдърйъ
  • убдарйа
  • убдарйъ
  • убдърйа
  • убдърйъ