ОБГОРЯЛ

Речник на българския език

1. обгорял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обгорял е производна форма на обгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обгорял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обгорял е производна форма на обгоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. обгорял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обгорял е производна форма на обгоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. обгорял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обгорял е производна форма на обгоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. обгорял — мин. деят. св. прич. м. р.

обгорял е производна форма на обгоря (мин. деят. св. прич. м. р.).

6. обгорял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обгорял е производна форма на обгоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).