ОБАЯТЕЛЕН

Речник на българския език

обая̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

обая̀телна, обая̀телно, мн. обая̀телни, прил. Изпълнен с обаяние; очарователен. Обаятелен образ.
същ. обая̀телност, обаятелността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • обаятелин
  • обаятилен
  • обаятилин
  • объятелен
  • объятелин
  • объятилен
  • объятилин
  • убаятелен
  • убаятелин
  • убаятилен
  • убаятилин
  • убъятелен
  • убъятелин
  • убъятилен
  • убъятилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оба-я-те-лен
непълен член оба-я-тел-ния
пълен член оба-я-тел-ни-ят
ж. р. оба-я-тел-на
членувано оба-я-тел-на-та
ср. р. оба-я-тел-но
членувано оба-я-тел-но-то
мн. ч. оба-я-тел-ни
членувано оба-я-тел-ни-те