ОБАГРЯНЕ

Речник на българския език

обагряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обагръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обаг-ря-не
членувано обаг-ря-не-то
мн.ч. обаг-ря-ния
членувано обаг-ря-ни-я-та