НАЦЪФТЯЛ

Речник на българския език

1. нацъфтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацъфтял е производна форма на нацъфтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нацъфтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нацъфтял е производна форма на нацъфтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нацъфтял — мин. деят. св. прич. м. р.

нацъфтял е производна форма на нацъфтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нацъфтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

нацъфтял е производна форма на нацъфтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).