НАСТРИГА

Речник на българския език

1. настрига — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

настрига е производна форма на настрижа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. настрига — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

настрига е производна форма на настрижа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).