1.
наро̀чен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
наро̀чна, наро̀чно, мн. наро̀чни, прил. Когото са нарочили. Той е нарочен за крадец.
Грешни изписвания (3)
- нарочин
- нърочен
- нърочин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-ро-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-ро-че-ния | ||
| пълен член | на-ро-че-ни-ят | ||
| ж. р. | на-ро-че-на | ||
| членувано | на-ро-че-на-та | ||
| ср. р. | на-ро-че-но | ||
| членувано | на-ро-че-но-то | ||
| мн. ч. | на-ро-че-ни | ||
| членувано | на-ро-че-ни-те | ||
2.
наро̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
наро̀чна, наро̀чно, мн. наро̀чни, прил.
1. Специален, с определена цел, не случаен. Нарочен пратеник.
2. Умишлен.
1. Специален, с определена цел, не случаен. Нарочен пратеник.
2. Умишлен.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- нарочин
- нърочен
- нърочин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-ро-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-роч-ния | ||
| пълен член | на-роч-ни-ят | ||
| ж. р. | на-роч-на | ||
| членувано | на-роч-на-та | ||
| ср. р. | на-роч-но | ||
| членувано | на-роч-но-то | ||
| мн. ч. | на-роч-ни | ||
| членувано | на-роч-ни-те | ||
3. нарочен — мин. страд. прич. м. р.
нарочен е производна форма на нароча (мин. страд. прич. м. р.).