НАРОДОПИС

Речник на българския език

народопѝс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. и народопис, народописта, ж. само ед. Остар. Наука за културата и бита на народите; етнография.
прил. народопѝсен, народопѝсна, народопѝсно, мн. народопѝсни.



народописта̀, само ед., ж. Остар. Етнография.

Грешни изписвания (7)

  • народупис
  • нарудопис
  • нарудупис
  • нъродопис
  • нъродупис
  • нърудопис
  • нърудупис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ро-до-пис
непълен член на-ро-до-пи-са
пълен член на-ро-до-пи-сът
мн.ч. на-ро-до-пи-си
членувано на-ро-до-пи-си-те
бройна форма на-ро-до-пи-са
звателна форма