НАРМАГ

Речник на българския език

на̀рмаг съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • нармак
  • нармък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нар-маг
непълен член нар-ма-га
пълен член нар-ма-гът
мн.ч. нар-ма-зи
членувано нар-ма-зи-те
бройна форма нар-ма-га
звателна форма