НАРКОМАНИЯ

Речник на българския език

наркома̀ния съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Силно, болезнено влечение към наркотици.

Грешни изписвания (23)

  • наркоманеа
  • наркоманеъ
  • наркоманея
  • наркоманиа
  • наркоманиъ
  • наркуманеа
  • наркуманеъ
  • наркуманея
  • наркуманиа
  • наркуманиъ
  • наркумания
  • нъркоманеа
  • нъркоманеъ
  • нъркоманея
  • нъркоманиа
  • нъркоманиъ
  • нъркомания
  • нъркуманеа
  • нъркуманеъ
  • нъркуманея
  • нъркуманиа
  • нъркуманиъ
  • нъркумания

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нар-ко-ма-ния
членувано нар-ко-ма-ни-я-та
мн.ч. нар-ко-ма-нии
членувано нар-ко-ма-ни-и-те
звателна форма