НАРЕДБА

Речник на българския език

нарѐдба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. нарѐдби, ж.
1. Мебелите, с които е обзаведено дадено помещение; мебелировка. Запазена е старинната наредба в къщата на писателя.
2. Спец. Указание, нареждане за начина на извършване на нещо. Наредба за вноса и износа на стоките.

Грешни изписвания (3)

  • наредбъ
  • нъредба
  • нъредбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ред-ба
членувано на-ред-ба-та
мн.ч. на-ред-би
членувано на-ред-би-те
звателна форма