НАРАСТЪК

Речник на българския език

нара̀стък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. нара̀стъци, (два) нара̀стъка, м. Ненормално увеличаване на някоя част от растителен или животински организъм; израстък.

Грешни изписвания (3)

  • нарастак
  • нърастак
  • нърастък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-рас-тък
непълен член на-рас-тъ-ка
пълен член на-рас-тъ-кът
мн.ч. на-рас-тъ-ци
членувано на-рас-тъ-ци-те
бройна форма на-рас-тъ-ка
звателна форма