НАРАНЯВАНЕ

Речник на българския език

нараня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • наранявъне
  • наръняване
  • нарънявъне
  • нъраняване
  • нъранявъне
  • нъръняване
  • нърънявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ра-ня-ва-не
членувано на-ра-ня-ва-не-то
мн.ч. на-ра-ня-ва-ния
членувано на-ра-ня-ва-ни-я-та