НАПЪТСТВАМ

Речник на българския език

напъ̀тствам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

напъ̀тстваш, несв.; Кого. Давам напътствие. Той постоянно напътстваше учениците си.

Грешни изписвания (3)

  • напътствъм
  • нъпътствам
  • нъпътствъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-път-с-твам на-път-с-тва-ме
2 лице на-път-с-тваш на-път-с-тва-те
3 лице на-път-с-тва на-път-с-тват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-път-с-твах на-път-с-твах-ме
2 лице на-път-с-тва на-път-с-твах-те
3 лице на-път-с-тва на-път-с-тва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-път-с-твах на-път-с-твах-ме
2 лице на-път-с-тва-ше на-път-с-твах-те
3 лице на-път-с-тва-ше на-път-с-тва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напътствал съм напътствала съм напътствало съм напътствали сме
2 лице напътствал си напътствала си напътствало си напътствали сте
3 лице напътствал е напътствала е напътствало е напътствали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях напътствал бях напътствала бях напътствало бяхме напътствали
2 лице беше напътствал беше напътствала беше напътствало бяхте напътствали
3 лице беше напътствал беше напътствала беше напътствало бяха напътствали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще напътствам ще напътстваме
2 лице ще напътстваш ще напътствате
3 лице ще напътства ще напътстват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм напътствал ще съм напътствала ще съм напътствало ще сме напътствали
2 лице ще си напътствал ще си напътствала ще си напътствало ще сте напътствали
3 лице ще е напътствал ще е напътствала ще е напътствало ще са напътствали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да напътствам щяхме да напътстваме
2 лице щеше да напътстваш щяхте да напътствате
3 лице щеше да напътства щяха да напътстват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм напътствал щях да съм напътствала щях да съм напътствало щяхме да сме напътствали
2 лице щеше да си напътствал щеше да си напътствала щеше да си напътствало щяхте да сте напътствали
3 лице щеше да е напътствал щеше да е напътствала щеше да е напътствало щяха да са напътствали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напътствал съм напътствала съм напътствало съм напътствали сме
2 лице напътствал си напътствала си напътствало си напътствали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напътствал съм напътствала съм напътствало съм напътствали сме
2 лице напътствал си напътствала си напътствало си напътствали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм напътствал била съм напътствала било съм напътствало били сме напътствали
2 лице бил си напътствал била си напътствала било си напътствало били сте напътствали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да напътствам щяла съм да напътствам щяло съм да напътствам щели сме да напътстваме
2 лице щял си да напътстваш щяла си да напътстваш щяло си да напътстваш щели сте да напътствате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм напътствал щяла съм да съм напътствала щяло съм да съм напътствало щели сме да сме напътствали
2 лице щял си да си напътствал щяла си да си напътствала щяло си да си напътствало щели сте да сте напътствали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих напътствал бих напътствала бих напътствало бихме напътствали
2 лице би напътствал би напътствала би напътствало бихте напътствали
3 лице би напътствал би напътствала би напътствало биха напътствали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-път-с-твай на-път-с-твай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-път-с-тван
непълен член на-път-с-тва-ния
пълен член на-път-с-тва-ни-ят
женски род на-път-с-тва-на
членувано на-път-с-тва-на-та
среден род на-път-с-тва-но
членувано на-път-с-тва-но-то
множествено число на-път-с-тва-ни
членувано на-път-с-тва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-път-с-твал
непълен член на-път-с-тва-лия
пълен член на-път-с-тва-ли-ят
женски род на-път-с-тва-ла
членувано на-път-с-тва-ла-та
среден род на-път-с-тва-ло
членувано на-път-с-тва-ло-то
множествено число на-път-с-тва-ли
членувано на-път-с-тва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-път-с-твал
женски род на-път-с-тва-ла
среден род на-път-с-тва-ло
множествено число на-път-с-тва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-път-с-тващ
непълен член на-път-с-тва-щия
пълен член на-път-с-тва-щи-ят
женски род на-път-с-тва-ща
членувано на-път-с-тва-ща-та
среден род на-път-с-тва-що
членувано на-път-с-тва-що-то
множествено число на-път-с-тва-щи
членувано на-път-с-тва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-път-с-твай-ки