НАПЪТВАМ

Речник на българския език

напъ̀твам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

напъ̀тваш, несв. и напъ̀тя, св.; Кого.
1. Насочвам по верен път, показвам пътя на някого.
2. Прен. Поучавам, наставлявам, възпитавам, ръководя.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • напътвъм
  • нъпътвам
  • нъпътвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-път-вам на-път-ва-ме
2 лице на-път-ваш на-път-ва-те
3 лице на-път-ва на-път-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-път-вах на-път-вах-ме
2 лице на-път-ва на-път-вах-те
3 лице на-път-ва на-път-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-път-вах на-път-вах-ме
2 лице на-път-ва-ше на-път-вах-те
3 лице на-път-ва-ше на-път-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напътвал съм напътвала съм напътвало съм напътвали сме
2 лице напътвал си напътвала си напътвало си напътвали сте
3 лице напътвал е напътвала е напътвало е напътвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях напътвал бях напътвала бях напътвало бяхме напътвали
2 лице беше напътвал беше напътвала беше напътвало бяхте напътвали
3 лице беше напътвал беше напътвала беше напътвало бяха напътвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще напътвам ще напътваме
2 лице ще напътваш ще напътвате
3 лице ще напътва ще напътват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм напътвал ще съм напътвала ще съм напътвало ще сме напътвали
2 лице ще си напътвал ще си напътвала ще си напътвало ще сте напътвали
3 лице ще е напътвал ще е напътвала ще е напътвало ще са напътвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да напътвам щяхме да напътваме
2 лице щеше да напътваш щяхте да напътвате
3 лице щеше да напътва щяха да напътват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм напътвал щях да съм напътвала щях да съм напътвало щяхме да сме напътвали
2 лице щеше да си напътвал щеше да си напътвала щеше да си напътвало щяхте да сте напътвали
3 лице щеше да е напътвал щеше да е напътвала щеше да е напътвало щяха да са напътвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напътвал съм напътвала съм напътвало съм напътвали сме
2 лице напътвал си напътвала си напътвало си напътвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напътвал съм напътвала съм напътвало съм напътвали сме
2 лице напътвал си напътвала си напътвало си напътвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм напътвал била съм напътвала било съм напътвало били сме напътвали
2 лице бил си напътвал била си напътвала било си напътвало били сте напътвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да напътвам щяла съм да напътвам щяло съм да напътвам щели сме да напътваме
2 лице щял си да напътваш щяла си да напътваш щяло си да напътваш щели сте да напътвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм напътвал щяла съм да съм напътвала щяло съм да съм напътвало щели сме да сме напътвали
2 лице щял си да си напътвал щяла си да си напътвала щяло си да си напътвало щели сте да сте напътвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих напътвал бих напътвала бих напътвало бихме напътвали
2 лице би напътвал би напътвала би напътвало бихте напътвали
3 лице би напътвал би напътвала би напътвало биха напътвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-път-вай на-път-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-път-ван
непълен член на-път-ва-ния
пълен член на-път-ва-ни-ят
женски род на-път-ва-на
членувано на-път-ва-на-та
среден род на-път-ва-но
членувано на-път-ва-но-то
множествено число на-път-ва-ни
членувано на-път-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-път-вал
непълен член на-път-ва-лия
пълен член на-път-ва-ли-ят
женски род на-път-ва-ла
членувано на-път-ва-ла-та
среден род на-път-ва-ло
членувано на-път-ва-ло-то
множествено число на-път-ва-ли
членувано на-път-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-път-вал
женски род на-път-ва-ла
среден род на-път-ва-ло
множествено число на-път-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-път-ващ
непълен член на-път-ва-щия
пълен член на-път-ва-щи-ят
женски род на-път-ва-ща
членувано на-път-ва-ща-та
среден род на-път-ва-що
членувано на-път-ва-що-то
множествено число на-път-ва-щи
членувано на-път-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-път-вай-ки

Връзки