НАПЪПИЛ

Речник на българския език

1. напъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напъпил е производна форма на напъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

напъпил е производна форма на напъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).