НАПУКВАНЕ

Речник на българския език

напу̀кване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • напуквани
  • напуквъне
  • напуквъни
  • нъпукване
  • нъпуквани
  • нъпуквъне
  • нъпуквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-пук-ва-не
членувано на-пук-ва-не-то
мн.ч. на-пук-ва-ния
членувано на-пук-ва-ни-я-та