напрѐдничав
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
напрѐдничава, напрѐдничаво, мн. напрѐдничави, прил.
1. Който има усет за новото, стреми се към него. Напредничав човек.
2. Който е напреднал в развитието си, по-развит е в някакво отношение от останалите.
същ. напрѐдничавост, напредничавостта̀, ж.
1. Който има усет за новото, стреми се към него. Напредничав човек.
2. Който е напреднал в развитието си, по-развит е в някакво отношение от останалите.
същ. напрѐдничавост, напредничавостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- напреднечав
- напреднечъв
- напредничъв
- нъпреднечав
- нъпреднечъв
- нъпредничав
- нъпредничъв
- напреднечаф
- напреднечъф
- напредничаф
- напредничъф
- нъпреднечаф
- нъпреднечъф
- нъпредничаф
- нъпредничъф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | нап-ред-ни-чав | |
|---|---|---|---|
| непълен член | нап-ред-ни-ча-вия | ||
| пълен член | нап-ред-ни-ча-ви-ят | ||
| ж. р. | нап-ред-ни-ча-ва | ||
| членувано | нап-ред-ни-ча-ва-та | ||
| ср. р. | нап-ред-ни-ча-во | ||
| членувано | нап-ред-ни-ча-во-то | ||
| мн. ч. | нап-ред-ни-ча-ви | ||
| членувано | нап-ред-ни-ча-ви-те | ||