НАПРАЩЯЛ

Речник на българския език

1. напращял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напращял е производна форма на напращя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напращял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напращял е производна форма на напращя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напращял — мин. деят. св. прич. м. р.

напращял е производна форма на напращя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напращял — мин. деят. несв. прич. м. р.

напращял е производна форма на напращя (мин. деят. несв. прич. м. р.).