НАПРАЩЯВАНЕ

Речник на българския език

напращяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • напраштъване
  • напраштяване
  • напращъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нап-ра-щя-ва-не
членувано нап-ра-щя-ва-не-то
мн.ч. нап-ра-щя-ва-ния
членувано нап-ра-щя-ва-ни-я-та