НАПОЯВАНЕ

Речник на българския език

напоя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • напоявъне
  • напуяване
  • напуявъне
  • нъпояване
  • нъпоявъне
  • нъпуяване
  • нъпуявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-по-я-ва-не
членувано на-по-я-ва-не-то
мн.ч. на-по-я-ва-ния
членувано на-по-я-ва-ни-я-та