НАПЛОДЯВАНЕ

Речник на българския език

наплодяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • наплодъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нап-ло-дя-ва-не
членувано нап-ло-дя-ва-не-то
мн.ч. нап-ло-дя-ва-ния
членувано нап-ло-дя-ва-ни-я-та