НАПЕЧЕН

Речник на българския език

1. напѐчен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

напѐчена, напѐчено, мн. напѐчени, прил.
1. Много горещ, жежък. Напечен пясък.
2. Прен. Разг. Обтегнат, напрегнат. Напечена обстановка.

Грешни изписвания (3)

  • напечин
  • нъпечен
  • нъпечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-пе-чен
непълен член на-пе-че-ния
пълен член на-пе-че-ни-ят
ж. р. на-пе-че-на
членувано на-пе-че-на-та
ср. р. на-пе-че-но
членувано на-пе-че-но-то
мн. ч. на-пе-че-ни
членувано на-пе-че-ни-те

2. напечен — мин. страд. прич. м. р.

напечен е производна форма на напека (мин. страд. прич. м. р.).