НАПАРЯ

Речник на българския език

напа̀ря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

напа̀риш, мин. св. напа̀рих, мин. прич. напа̀рил, св.вж. напарвам.

Грешни изписвания (3)

  • напаръ
  • нъпаръ
  • нъпаря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-па-ря на-па-рим
2 лице на-па-риш на-па-ри-те
3 лице на-па-ри на-па-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-па-рих на-па-рих-ме
2 лице на-па-ри на-па-рих-те
3 лице на-па-ри на-па-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-па-рех на-па-рех-ме
2 лице на-па-ре-ше на-па-рех-те
3 лице на-па-ре-ше на-па-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напарил съм напарила съм напарило съм напарили сме
2 лице напарил си напарила си напарило си напарили сте
3 лице напарил е напарила е напарило е напарили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях напарил бях напарила бях напарило бяхме напарили
2 лице беше напарил беше напарила беше напарило бяхте напарили
3 лице беше напарил беше напарила беше напарило бяха напарили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще напаря ще напарим
2 лице ще напариш ще напарите
3 лице ще напари ще напарят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм напарил ще съм напарила ще съм напарило ще сме напарили
2 лице ще си напарил ще си напарила ще си напарило ще сте напарили
3 лице ще е напарил ще е напарила ще е напарило ще са напарили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да напаря щяхме да напарим
2 лице щеше да напариш щяхте да напарите
3 лице щеше да напари щяха да напарят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм напарил щях да съм напарила щях да съм напарило щяхме да сме напарили
2 лице щеше да си напарил щеше да си напарила щеше да си напарило щяхте да сте напарили
3 лице щеше да е напарил щеше да е напарила щеше да е напарило щяха да са напарили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напарел съм напарела съм напарело съм напарели сме
2 лице напарел си напарела си напарело си напарели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице напарил съм напарила съм напарило съм напарили сме
2 лице напарил си напарила си напарило си напарили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм напарил била съм напарила било съм напарило били сме напарили
2 лице бил си напарил била си напарила било си напарило били сте напарили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да напаря щяла съм да напаря щяло съм да напаря щели сме да напарим
2 лице щял си да напариш щяла си да напариш щяло си да напариш щели сте да напарите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм напарил щяла съм да съм напарила щяло съм да съм напарило щели сме да сме напарили
2 лице щял си да си напарил щяла си да си напарила щяло си да си напарило щели сте да сте напарили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих напарил бих напарила бих напарило бихме напарили
2 лице би напарил би напарила би напарило бихте напарили
3 лице би напарил би напарила би напарило биха напарили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-па-ри на-па-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-па-рен
непълен член на-па-ре-ния
пълен член на-па-ре-ни-ят
женски род на-па-ре-на
членувано на-па-ре-на-та
среден род на-па-ре-но
членувано на-па-ре-но-то
множествено число на-па-ре-ни
членувано на-па-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-па-рил
непълен член на-па-ри-лия
пълен член на-па-ри-ли-ят
женски род на-па-ри-ла
членувано на-па-ри-ла-та
среден род на-па-ри-ло
членувано на-па-ри-ло-то
множествено число на-па-ри-ли
членувано на-па-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-па-рел
женски род на-па-ре-ла
среден род на-па-ре-ло
множествено число на-па-ре-ли