НАПАДАТЕЛНОСТ

Речник на българския език

напада̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • нападателнуст
  • нападатилност
  • нападатилнуст
  • напъдателност
  • напъдателнуст
  • напъдатилност
  • напъдатилнуст
  • нъпадателност
  • нъпадателнуст
  • нъпадатилност
  • нъпадатилнуст
  • нъпъдателност
  • нъпъдателнуст
  • нъпъдатилност
  • нъпъдатилнуст
  • нападателнос
  • нападателнус
  • нападатилнос
  • нападатилнус
  • напъдателнос
  • напъдателнус
  • напъдатилнос
  • напъдатилнус
  • нъпадателнос
  • нъпадателнус
  • нъпадатилнос
  • нъпадатилнус
  • нъпъдателнос
  • нъпъдателнус
  • нъпъдатилнос
  • нъпъдатилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-па-да-тел-ност
членувано на-па-да-тел-ност-та
мн.ч. на-па-да-тел-нос-ти
членувано на-па-да-тел-нос-ти-те
звателна форма