НАПАДАТЕЛКА

Речник на българския език

напада̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. напада̀телки, ж. Жена нападател.

Грешни изписвания (15)

  • нападателкъ
  • нападатилка
  • нападатилкъ
  • напъдателка
  • напъдателкъ
  • напъдатилка
  • напъдатилкъ
  • нъпадателка
  • нъпадателкъ
  • нъпадатилка
  • нъпадатилкъ
  • нъпъдателка
  • нъпъдателкъ
  • нъпъдатилка
  • нъпъдатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-па-да-тел-ка
членувано на-па-да-тел-ка-та
мн.ч. на-па-да-тел-ки
членувано на-па-да-тел-ки-те
звателна форма