НАПАДАТЕЛЕН

Речник на българския език

напада̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

напада̀телна, напада̀телно, мн. напада̀телни, прил. Който се основава на нападението, който съдържа нападение. Нападателна игра.
същ. напада̀телност, нападателността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • нападателин
  • нападатилен
  • нападатилин
  • напъдателен
  • напъдателин
  • напъдатилен
  • напъдатилин
  • нъпадателен
  • нъпадателин
  • нъпадатилен
  • нъпадатилин
  • нъпъдателен
  • нъпъдателин
  • нъпъдатилен
  • нъпъдатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-па-да-те-лен
непълен член на-па-да-тел-ния
пълен член на-па-да-тел-ни-ят
ж. р. на-па-да-тел-на
членувано на-па-да-тел-на-та
ср. р. на-па-да-тел-но
членувано на-па-да-тел-но-то
мн. ч. на-па-да-тел-ни
членувано на-па-да-тел-ни-те