НАМОТКА

Речник на българския език

намо̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. намо̀тки, ж.
1. Отделна пълна обиколка от нещо намотано върху макара или цев. 2. Разг. Нещо намотано.
3. Спец. Определен брой намотани жици върху електротехническо устройство — бобина, електродвигател и др.

Грешни изписвания (3)

  • намоткъ
  • нъмотка
  • нъмоткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-мот-ка
членувано на-мот-ка-та
мн.ч. на-мот-ки
членувано на-мот-ки-те
звателна форма