НАМОРДНИК

Речник на българския език

намо̀рдник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. намо̀рдници, (два) намо̀рдника, м. Кожена или телена мрежа, която се поставя върху муцуната на животните, за да не хапят или за да не ядат.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • наморднек
  • нъморднек
  • нъмордник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-мор-д-ник
непълен член на-мор-д-ни-ка
пълен член на-мор-д-ни-кът
мн.ч. на-мор-д-ни-ци
членувано на-мор-д-ни-ци-те
бройна форма на-мор-д-ни-ка
звателна форма