НАМЕТКА

Речник на българския език

намѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. намѐтки, ж.
1. Наметало.
2. При плетене — добавяне на нова бримка, за да се разшири плетивото.

Грешни изписвания (3)

  • наметкъ
  • нъметка
  • нъметкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-мет-ка
членувано на-мет-ка-та
мн.ч. на-мет-ки
членувано на-мет-ки-те
звателна форма