намета̀ло
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. намета̀ла, ср. Горна дреха без ръкави; пелерина.
Грешни изписвания (7)
- наметалу
- намитало
- намиталу
- нъметало
- нъметалу
- нъмитало
- нъмиталу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-ме-та-ло | |
|---|---|---|
| членувано | на-ме-та-ло-то | |
| мн.ч. | на-ме-та-ла | |
| членувано | на-ме-та-ла-та |