НАМЕСТЯМ

Речник на българския език

наместям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • наместъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-мес-тям на-мес-тя-ме
2 лице на-мес-тяш на-мес-тя-те
3 лице на-мес-тя на-мес-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-мес-тях на-мес-тях-ме
2 лице на-мес-тя на-мес-тях-те
3 лице на-мес-тя на-мес-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-мес-тях на-мес-тях-ме
2 лице на-мес-тя-ше на-мес-тях-те
3 лице на-мес-тя-ше на-мес-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наместял съм наместяла съм наместяло съм наместяли сме
2 лице наместял си наместяла си наместяло си наместяли сте
3 лице наместял е наместяла е наместяло е наместяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наместял бях наместяла бях наместяло бяхме наместяли
2 лице беше наместял беше наместяла беше наместяло бяхте наместяли
3 лице беше наместял беше наместяла беше наместяло бяха наместяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наместям ще наместяме
2 лице ще наместяш ще наместяте
3 лице ще наместя ще наместят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наместял ще съм наместяла ще съм наместяло ще сме наместяли
2 лице ще си наместял ще си наместяла ще си наместяло ще сте наместяли
3 лице ще е наместял ще е наместяла ще е наместяло ще са наместяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наместям щяхме да наместяме
2 лице щеше да наместяш щяхте да наместяте
3 лице щеше да наместя щяха да наместят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наместял щях да съм наместяла щях да съм наместяло щяхме да сме наместяли
2 лице щеше да си наместял щеше да си наместяла щеше да си наместяло щяхте да сте наместяли
3 лице щеше да е наместял щеше да е наместяла щеше да е наместяло щяха да са наместяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наместял съм наместяла съм наместяло съм наместяли сме
2 лице наместял си наместяла си наместяло си наместяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наместял съм наместяла съм наместяло съм наместяли сме
2 лице наместял си наместяла си наместяло си наместяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наместял била съм наместяла било съм наместяло били сме наместяли
2 лице бил си наместял била си наместяла било си наместяло били сте наместяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наместям щяла съм да наместям щяло съм да наместям щели сме да наместяме
2 лице щял си да наместяш щяла си да наместяш щяло си да наместяш щели сте да наместяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наместял щяла съм да съм наместяла щяло съм да съм наместяло щели сме да сме наместяли
2 лице щял си да си наместял щяла си да си наместяла щяло си да си наместяло щели сте да сте наместяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наместял бих наместяла бих наместяло бихме наместяли
2 лице би наместял би наместяла би наместяло бихте наместяли
3 лице би наместял би наместяла би наместяло биха наместяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-мес-тяй на-мес-тяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-мес-тян
непълен член на-мес-тя-ния
пълен член на-мес-тя-ни-ят
женски род на-мес-тя-на
членувано на-мес-тя-на-та
среден род на-мес-тя-но
членувано на-мес-тя-но-то
множествено число на-мес-тя-ни
членувано на-мес-тя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-мес-тял
непълен член на-мес-тя-лия
пълен член на-мес-тя-ли-ят
женски род на-мес-тя-ла
членувано на-мес-тя-ла-та
среден род на-мес-тя-ло
членувано на-мес-тя-ло-то
множествено число на-мес-тя-ли
членувано на-мес-тя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-мес-тял
женски род на-мес-тя-ла
среден род на-мес-тя-ло
множествено число на-мес-тя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-мес-тящ
непълен член на-мес-тя-щия
пълен член на-мес-тя-щи-ят
женски род на-мес-тя-ща
членувано на-мес-тя-ща-та
среден род на-мес-тя-що
членувано на-мес-тя-що-то
множествено число на-мес-тя-щи
членувано на-мес-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-мес-тяй-ки