НАМЕСТЯ

Речник на българския език

1. намѐстя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

намѐстиш, мин. св. намѐстих, мин. прич. намѐстил, св.вж. намествам.

Грешни изписвания (3)

  • наместъ
  • нъместъ
  • нъместя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-мес-тя на-мес-тим
2 лице на-мес-тиш на-мес-ти-те
3 лице на-мес-ти на-мес-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-мес-тих на-мес-тих-ме
2 лице на-мес-ти на-мес-тих-те
3 лице на-мес-ти на-мес-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-мес-тех на-мес-тех-ме
2 лице на-мес-те-ше на-мес-тех-те
3 лице на-мес-те-ше на-мес-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наместил съм наместила съм наместило съм наместили сме
2 лице наместил си наместила си наместило си наместили сте
3 лице наместил е наместила е наместило е наместили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наместил бях наместила бях наместило бяхме наместили
2 лице беше наместил беше наместила беше наместило бяхте наместили
3 лице беше наместил беше наместила беше наместило бяха наместили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наместя ще наместим
2 лице ще наместиш ще наместите
3 лице ще намести ще наместят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наместил ще съм наместила ще съм наместило ще сме наместили
2 лице ще си наместил ще си наместила ще си наместило ще сте наместили
3 лице ще е наместил ще е наместила ще е наместило ще са наместили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наместя щяхме да наместим
2 лице щеше да наместиш щяхте да наместите
3 лице щеше да намести щяха да наместят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наместил щях да съм наместила щях да съм наместило щяхме да сме наместили
2 лице щеше да си наместил щеше да си наместила щеше да си наместило щяхте да сте наместили
3 лице щеше да е наместил щеше да е наместила щеше да е наместило щяха да са наместили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наместел съм наместела съм наместело съм наместели сме
2 лице наместел си наместела си наместело си наместели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наместил съм наместила съм наместило съм наместили сме
2 лице наместил си наместила си наместило си наместили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наместил била съм наместила било съм наместило били сме наместили
2 лице бил си наместил била си наместила било си наместило били сте наместили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наместя щяла съм да наместя щяло съм да наместя щели сме да наместим
2 лице щял си да наместиш щяла си да наместиш щяло си да наместиш щели сте да наместите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наместил щяла съм да съм наместила щяло съм да съм наместило щели сме да сме наместили
2 лице щял си да си наместил щяла си да си наместила щяло си да си наместило щели сте да сте наместили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наместил бих наместила бих наместило бихме наместили
2 лице би наместил би наместила би наместило бихте наместили
3 лице би наместил би наместила би наместило биха наместили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-мес-ти на-мес-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-мес-тен
непълен член на-мес-те-ния
пълен член на-мес-те-ни-ят
женски род на-мес-те-на
членувано на-мес-те-на-та
среден род на-мес-те-но
членувано на-мес-те-но-то
множествено число на-мес-те-ни
членувано на-мес-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-мес-тил
непълен член на-мес-ти-лия
пълен член на-мес-ти-ли-ят
женски род на-мес-ти-ла
членувано на-мес-ти-ла-та
среден род на-мес-ти-ло
членувано на-мес-ти-ло-то
множествено число на-мес-ти-ли
членувано на-мес-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-мес-тел
женски род на-мес-те-ла
среден род на-мес-те-ло
множествено число на-мес-те-ли

2. наместя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наместя е производна форма на наместям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. наместя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наместя е производна форма на наместям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. наместя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наместя е производна форма на наместям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).