НАЛУДНИЧАВОСТ

Речник на българския език

налу̀дничавост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • налуднечавост
  • налуднечавуст
  • налуднечъвост
  • налуднечъвуст
  • налудничавуст
  • налудничъвост
  • налудничъвуст
  • нълуднечавост
  • нълуднечавуст
  • нълуднечъвост
  • нълуднечъвуст
  • нълудничавост
  • нълудничавуст
  • нълудничъвост
  • нълудничъвуст
  • налуднечавос
  • налуднечавус
  • налуднечъвос
  • налуднечъвус
  • налудничавос
  • налудничавус
  • налудничъвос
  • налудничъвус
  • нълуднечавос
  • нълуднечавус
  • нълуднечъвос
  • нълуднечъвус
  • нълудничавос
  • нълудничавус
  • нълудничъвос
  • нълудничъвус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-луд-ни-ча-вост
членувано на-луд-ни-ча-вост-та
мн.ч. на-луд-ни-ча-вос-ти
членувано на-луд-ни-ча-вос-ти-те
звателна форма